В тази статия ще споделим с вас интересни и мъдри мисли

В тази публикация ще споделим с вас интересни и мъдри мисли за един по-добър и спокоен ден: 
Бързаме да успеем, бързаме да забогатеем, бързаме да се обвържем, бързаме да изживеем живота си. И за какво? Правим го, защото ни плаши мисълта за края, който ще ни отнеме всичко. А съществува ли въобще подобен? "
" Притискаме себе си да изгладим всеки минус, да станем по-ефективни, по-смели, по-силни и да се преобразим по опция едновременно. А никой не се замисля, че съществуването ни няма толкоз повърхностни лимити и животът не се лимитира с нашите избрания за начало и край, служещи за утешение на мозъка.
Човек нито се ражда, нито умира теоретичен. След като развиването на човечеството продължава, можем да сме сигурни, че то не се побира само в границите на един живот. Всяко събитие се случва в тъкмо избран миг, тъй като, за разлика от нас, времето в никакъв случай за на никое място не бърза. То познава своята волност и това му дава търпението и грижовността да настъпи единствено тогава, когато душата ни е подготвена, без значение дали ще е в този или в различен живот.
Може би в случай че не съществуваше в нас концепцията за край, щяхме да познаем същинското самодоволство. Тогава щяхме да живеем за самия живот без да го трансформираме в съревнование и щяхме същински да заобичаме и приемем себе си без натиска за реализиране на съвършенство.
Твърде безпочвено ни звучи, а съзнанието ни е задоволително обременено, с цел да се довери на нещо, което не е материално потвърден факт, само че животът в действителност няма край. Определенията " рано " и " късно " са единствено небивалица на обществото и всеки е основан да се движи и живее по личния си часовник.
Казват, че се учим, до момента в който сме живи, само че истината е, че учим и по-късно, тъй като уроците ни не са стеснен брой. Те имат хиляди нюанси, а ние лека-полека ги овладяваме, дотолкоз, доколкото ни е нужно за момента. И всичко това се случва в един съвършен темп, който ние безсмислено се опитваме да забързаме, а той самичък по себе си внимава да не ни нарани.
Няма защо толкоз да се тревожим, няма защо да се упрекваме. Ако погледнем човечеството в профил, ще ни облее лек и стоплящ смях - до момента в който природата към нас живее в блажено успокоение и естетика, ние, мислейки се за по-мъдри, постоянно тичаме, като че ли пробвайки се да прескочим нейните лимити.
~ М. Чилингирян
****
Вълшебното копие
Минавайки през града, един от идващите Пътя на истината решил да даде зрелище на площад, с цел да проработи прехранване за идващите няколко години. Странникът прикрепил към тоягата си нож вместо накрайник, направил си копие и почнал да демонстрира разнообразни номера. Скоро към него се събрала огромна навалица, а някои от локалните юнаци се пробвали да се мерят с него в бойното изкуство, само че както и да го нападали, с оръжие или без, той ги побеждавал елементарно, държейки копието единствено с три пръста; награждавал нападателите си с обидни удари и ги гъделичкал с острието.
Когато денят почнал да преваля и скитникът решил да приключи представлението си, от тълпата фенове излязъл един юноша и му споделил:
— Наистина нямаш еднакъв в изкуството на копието, а аз от дълго време диря преподавател, който би се съгласил да ми го преподава.
Младежът бил от богато семейство. Това ставало ясно от гордото му поведение и красивите му облекла. Докато очаквал решението на събеседника си, той показал очевидни признаци на неспокойствие и не съумял да скрие искрата на надменност, която проблясвала в присвитите му очи. Като видял, че скитникът се бави с отговора, юношата побързал да продължи речта си, обещавайки му положително възнаграждение за образованието, и му предложил да нощува в дома му дружно със прислужниците. Скитникът не желал да си навлича авторитетни врагове, само че доста желал да продължи пътя си. Затова споделил на юношата:
— Аз съм елементарен човек, а не популярен занаятчия, всичко, което видя ти, е единствено проявяване на могъществото на вълшебната мощ на това копие, — той посочил тоягата с прикрепения на нея нож и траял, — всичко, на което съм подготвен — това е умеенето да му послужвам.
В очите на младежа горящ лаком искра и издал желанието му да има вълшебното копие. С високомерен звук, в който не останала и капка почитание към скитника, юношата споделил:
— Баща ми ще купи копието от теб, а ти ще получиш за него всичко, което пожелаеш. Ако се възпротивиш, е ти го вземат принудително.
Скитникът се усмихнал и отвърнал:
— Аз не съм притежател на копието, то е мой стопанин, не можеш да го купиш, нито да го вземеш принудително. Можеш единствено да му служиш и да се научиш да изпълняваш заповедите му. Ако някой се опита да го завладее по различен метод, ще си навлече злощастие, а вълшебната мощ на копието ще отиде в някоя друга движимост.
— Сега разбирам, — възкликнал младежът, — за какво това копие наподобява по този начин. Вълшебната мощ не желала да притегля към себе си вниманието на непосветените. Научи ме да му оказвам респект и да извършвам заповедите му.
Мисли на тибетски учители за един спокоен ден
В дни, в които сме непрекъснато под стрес, отрицателните вести ни заливат отвред и ни се усеща, че се намираме в невъзможност. В такива...
— Ако искаш да се научиш да му служиш и да бъдеш под негово застъпничество, — отвърнал странникът, — ще ти се наложи първо да платиш на място на чиновника на копието образованието и издръжката за една година напред, а след това да тръгнеш на странствуване към свещените планини след копието, тъй като в този момент то се е запътило нататък.
До вечерта всичко било уредено и скитникът, младежът и копието тръгнали на път.
Дните минавали, годишните времена се сменяли, а младежът от придирчив, изтънчен и самоволен малчуган се трансформирал в всесилен боец.
Веднъж, когато спътниците се изкачили на един висок хребет, странникът хвърлил копието в една дълбока бездна и колкото да удържал младежа да не се хвърли след него.
— Ти доближи висините на изкуството, само че не позна корените на живота, — обърнал се той към младия си приятел, — нито една движимост на света не си коства да рискуваш за нея живота си. Що се отнася до вълшебната мощ на копието, до момента в който ги се учеше да го управляваш, отгатвайки всичките му стремежи, тя всичката мина в теб.
Мъдри мисли за успокоение и естетика
В дни на с напрежение всекидневие и доста стрес имаме потребност от мисли и цитати, които да ни успокоят и да ни оказват помощ да влезем в естествен х...
След тези думи младежът прозрял.
— О, Велики, — обърнал се той към мъдреца, — вземи ме със себе си да ти бъда възпитаник и вземи от мен възнаграждение за образованието.
— За същинското познание не се взима компенсация, тъй като по този начин и по този начин отдаваш на него живота си, — отвърнал странникът.
— Защо тогава изиска ти платя, когато се запознахме? — попитал младежът.
Хората не ценят това, което получават безплатно и са създали от златото мярка за всички достолепия. Но същинските полезности постоянно са с теб и към теб, това си ти самият, това, което дишаш, на което стоиш, което утолява жаждата и глада ти, това, което те стопля. Никакви други благосъстояния не могат да се съпоставят с това. Но ти в никакъв случай нямаше да дойдеш с мен, в случай че в деня на първата ни среща ти бях споделил това. Хората по света ценят най-вече властта — и ти беше подобен тогава. Но видях в теб жадност за истината и започнах да те изучавам да обичаш живота. В деня на срещата ни те взех за възпитаник, ти разбра това едвам през днешния ден, — странникът се усмихнал, погледнал ученика си и тръгнал по своя път.

Още от ЛЮБОПИТНО: